България, Европа и ООН по нови проекти


E-mail: goran.jordanov.31@gmail.com
              
WEB:    https://www.facebook.com/goran.yordanov.31
            http://goranjordanov.blog.bg/
https://goranjordanov.wordpress.com
http://bulgariaeuropeandunitednations.timblr.com
https://medium.com/@goranjordanov

Резюме:

„Без нова Конституция и Велико народно събрание в Р. България не могат да се извършват радикални реформи в трите вида власти – законодателна, изпълнителна и съдебна“!
„България, за да просперира в бъдеще, е необходимо да стане президентска република с двукамарен парламент, правителство оглавявано от президента и независима съдебна система с висш съдебен орган – Върховния съд …“
„… необходимо е ЕС по нов проект (вариант за обсъждане ) да възстанови идеята за Еврейска конституция (2004г.) и поетапно обединяване на Европа чрез създаване на Съединени Европейски щати (СЕЩ) на федерален принцип на база съществуващия ЕС, при равнопоставеност на държавите, без „На две скорости….“
„….. по инициатива на една голяма държава би се постигнал глобален политически консенсус между по- големи държави от отделните континенти за свикване на Международна конференция за актуализиране на устава, преструктуриране и увеличаване пълномощията на ООН, като авторитетен върховен орган, институция над всички държави, която би била способна по нов проект например: като се включат в Съвета за сигурност Германия, Япония, Индия … постави акцент върху още по ефективната роля на Съвета за сигурност…
Единствено ООН да решава …. Глобални и регионални проблеми през 21в“.

1. България по нов проект

Днес в Р. България могат да се посочат подобрения на показателите „Износ на стоки“, „Нисък държавен дълг“, „Усвояване на еврофондовете“, но по други много важни показатели резултатите през последните години са отрицателни, например:
* Производителност на труда – в България тя е близо 3 пъти по – ниска от средната за Европейския съюз (ЕС) и около 7 пъти под тази в Ирландия, която води класацията;
* Растеж на икономиката – 01.2015г. – 0,9% от БВП;
* „Иновации и околна среда“ – България е на предпоследно място в ЕС;
* Най – бедната страна в ЕС;
* Минимална работна заплата – България – 184 евро, Румъния – 218 евро, Литва – 300 евро;
* Минималните доходи у нас са 10 пъти по- малки от най – високата минимална заплата в ЕС;
* Средно за час труд българинът взема под 4 евро, руменецът малко над 4 евро, шведите и датчаните близо 40 евро;
* „Пенсии“ – средна в България – 311лв., Сърбия – 585лв., Гърция – .1825лв;
* Вътрешното потребление в България е подтиснато поради ниските доходи;
* Безработица – България е над средните нива в ЕС – без работа са 11 % или 374.000 д – средният дял на безработицата в ЕС е 10 % България е на 8 – мо място сред страните с най висока безработица – Гърция – 25 % , най – нисък дял – Германия – 5 % , Австрия – 4.9% ;
* Населението застарява и намалява с най – високи темпове в ЕС. За 2014г. – отрицателен прираст (родени 67.000 д., починали 109.000 д.)
– От 1989г. до 2011г. населението е намаляло с 1.692 мил. д;
– Очаква се в 2050г. България да има 5 мил. д. население;
– Продължава „Изтичането на мозъци“, остават недостатъчен брой учени, изследователи и други квалифицирани кадри;
– Според Световната банка и Института за пазарна икономика през 2030г. 40 % от хората в трудоспособна възраст в България ще са  роми.
Възниква кардиналния въпрос – каква работна сила ще представляват ромите, когато голяма част са неуки, а трябва да работят в условията на нови технологии.
Освен това като работят и да помагат на бюджета за редовно получаване на пенсиите на бъдещите пенсионери?
За разрешаване проблемите на ромите и на бежанците е необходима цялостна концепция на база приципните решения на ЕК (Европейската Комисия) със съответните нормативни актове приети от Народното събрание и Министерския съвет за задължителното им прилагане.
Желателно е Правителството на България да предложи на вниманието на ЕК решаването на ромския проблем и на бежанския, тъй като са характерни и за други държави от ЕС (Румъния, Унгария, …) и са свързани с финансови средства.
* В ЕС България е на последно място и по други показатели на социологически, икономически и други проучвания.
(Данни от НСИ чрез Интернет)
Посочените отрицателни резултати по основните показатели, които характеризират България днес, я поставят в изключително сложна ситуация.
Сложната ситуация, в която се намира България, се подсилва и от обстоятелството, че в този динамично развиващ се, глобален свят съществува и ежедневно се засилва жестока конкуренция на всички нива.
Днес обществото в което живеем се намира във всеобща перманентна криза. България за да се приближи до средностатистическите показатели на страните от ЕС се нуждае от реорганизация по един прагматичен начин.
При тези обстоятелства, излизането на България от всеобщата перманентна криза, налагат в близко време задължително прилагане на радикални реформи, с които да се създаде основата на новото европейско начало на българската държава по нов проект (вариант за обсъждане) който, включва следните предложения, посочени в книгата ми „Научно-техническите постижения на база електронноизчислителна техника във Варна, България и напредналите индустриални страни /1960 – 1990г./“ – издателство „Славена“ – Варна, 2010г. преструктурирани и допълнителни.
„България, за да просперира в бъдеще време, е необходимо да стане президентска република с двукамарен парламент, правителство, оглавявано от президента, и независима съдебна система с висш съдебен орган – Върховния съд!“ (стр. 239. Тук и в последващото изложение стр. № е от горе посочената книга).
В това отношение за пример могат да послужат САЩ и Швейцария, които имат най – модерните и демократични форми на управление.
Двете държави са федеративни републики, имат двукамарен парламент; изпълнителен орган; САЩ–Президентът, Швейцария– федерално събрание оглавявано от президента; Държавен глава – САЩ – Президент избиран чрез непреки избори в два тура за 4 год. Швейцария – Президент избиран от федералното събрание измежду чл. на правителството за 1 год.
Ново държавно устройство на Р. България
 
1.1. Държавен глава – Президент в условията на президентска република с двукамарен парламент

Едно лице може да бъде избирано за президент не повече от два мандата.
„Президентът, в условията на президентска република, разполага с по – големи пълномощия, включително със законодателна инициатива. В резултат на което президентът ръководи още по пряко, непосредствено вътрешната и външна политика, защитава по – успешно националния интерес, носи конкретна отговорност за състоянието на държавата и има по добра възможност за изпълнение на своята отговорна мисия“ (стр. 239)
Президентът в условията на парламентарна република с еднокамарен парламент в Р. България
В чл. 98 от Конституцията – 1991г. са отразени правата и задълженията на президента.
При един скромен анализ лесно може да се докаже, че пълномощията на президента са ограничени, например :
* Няма законодателна инициатива:
* Съгласно чл. 101 от Конституцията – 1991г. може само еднократно да върне даден закон, а Народното събрание има права отново да приеме същият закон с мнозинство от половината народни представители:
* Други ограничения.
Ето защо президента в условията на президентска република има предимство.
1.2. Законодателна власт

Цялата законодателна власт се предоставя на двукамарен парламент.
– Двукамарния парламент включва Горна и Долна камара, с предложение общо под 200 Народни представители избрани с гласовете – 50 % по пропорционалната и 50% по мажоритарната система задължителни избори вкл. и по електронен начин и критерии. Изборите за Парламент да се признават за законни с минимум 50% участие на избирателите.
-Двете камари представляват цялата нация вкл. българските граждани в чужбина;
-Двете камари одобряват или не одобряват законодателните инициативи на президента, другите предложени закони и по този начин реално постигат взаимен контрол, упражняват съвместно законодателната власт, като Горната камара, достатъчно компетентна и добронамерена изпълнява сдържаща и коригираща функция спрямо Долната камара;
-Двукамарният парламент ежегодно обсъжда и приема отчетни доклади на ръководствата на Българската народна банка и на съда и при евентуални доказани нарушения на нормативните актове характерни за тяхната специфична дейност да има инициативата за отзоваване на въпросните ръководства.
Държави с двукамарен парламент –САЩ, Япония, Германия, Франция, Италия, Полша, Румъния … Например: Белгия (10 мил. д.), Горна камара – 71 места, Долна камара – 150 места, общо 221 места.
Малки държави президентски републики с двукамарен парламент и правителство оглавявано от президента – Уругвай (3,3мил. д., общо депутати – 130), Парагвай (6,4 мил. д. общо 125 депутати), Чили (17 мил. д., общо 168 депутати). (Данни от интернет)
Относно практическото приложение на законодателната власт в България, може да се използва опита на новите демокрации от ЕС – Полша, Чехия, Румъния ….
Защо е необходима Горна камара ?
Няколко примера за лоши резултати при еднокамарен парламент, в случая – Народно събрание в България дава категоричен отговор в полза на двукамарния парламент.
а) Закон за собствеността и възстановяване на земеделските земи – дв. бр. 17/1991г.
От 1991г. до 2014г. са извършени над 50 ежегодни изменения на въпросния закон (1991 – 3бр.; 1992г. – 4; 1993 – 4; 1995 – 3 ; 1996 – 3 ; 1997 – 2001правителството на ОДС – 10 изменения и т.н.)
От ежегодния и големия брой изменения може да се констатира, че при изготвяне и приемане на въпросния нормативен акт липсва в голяма степен компетентност на авторите, контрол и дълготрайност.
б) През 2003г. по време на масовата приватизация злосторници откраднаха хиляди инвестиционна бонове на български граждани с пълномощни без нотариална заверка на същите т.е. съзнателно нормативния акт (дв. бр. 89, 2002г.) създава благоприятни условия за кражба на инвестиционни бонове.
С писмо – отговор (№667- 2009г.) Омбудсмана на Р. България потвърждава горното (пълномощни без нотариална заверка).
С постановление Пр. 1417/04 от 2008г.), Районна прокуратура – Враца, където бяха образувани съдебни дела на голяма част от българските граждани – потърпевши, спира НП99/04 и изпраща делото на НСл. С. София“ След откриване на извършителя за възстановяване на делото“. До момента отговор от НСл.С. няма. От посочените примери може да се предположи следното:
Ако съществуваше Горна камара, би се постигнала по-голяма компетентност, законност, справедливост и обективност при приемането, измененията, допълненията и отмяната на законите, както и на останалите решения на парламента. Освен това не биха се създали благоприятни условия за неправомерни действие или най-малко Горната камара би ограничила същите.

1.3. Изпълнителна власт

Изпълнителната власт се предоставя на президента.
Той е и главнокомандващ на армията.
Необходимо е още:
– Разширяване в известна степен ролята на държавата в управлението на икономиката – субсидиране на нови производства, екологични решения и др. :
* Българска народна банка да бъде под финансовия надзор на Европейската централна банка и всяко тримесечие да публикува в медиите информация за състоянието на банковата система в страната.
* Министъра на правосъдието да изпълнява функциите на Главен прокурор (Престъпникът трябва да се преследва от изпълнителната власт- полиция, прокуратура, следователи, а не от съда, където е сега прокуратурата).
Ето защо прокуратурата следва да бъде в изпълнителната власт и да отговоря пред Двукамарният парламент.
* Актуализиране на нормативната уредба за мандатност (например кметове, областни управители и други до два мандата) и провеждане на задължителни конкурси при назначаване на ръководители и останалия административен персонал в министерства, други ведомства, области, общини и др. (независимо от партийната принадлежност), като се постави акцент на професионализма.

1.4. Съдебна власт

Съдебната власт се предоставя на независима съдебна система с висш съдебен орган – Върховния съд, която гарантира върховенството на закона.
В България правосъдие има. В съдебната система работят много качествени съдии, прокурори и следователи. Ежегодно се приключват хиляди съдебни дела.
Но безспорни са и някой слабости, според които Европейската комисия в един от последните доклади констатира – „Правосъдието на Р. България е слабо“.
В подкрепа на горната констатация може да посочим няколко общи примера:
а) Крадец на дребни вещи, получава ефективна присъда, а лице източило данък добавена стойност за милиони левове получава условна присъда ;
б) За дадено престъпление първа инстанция (Районен съд) осъжда виновно лице на 5 год. лишаване от свобода, а втора инстанция (Окръжен съд) отменя изцяло решението на първа инстанция когато реално има нарушение на закона ;
в) Други примери – тенденциозно забавяне с много години на част от съдебните дела с цел лична изгода, други случаи на оневиняване, когато има „Конфликт на интереси“ или са замесени длъжностни високопоставени лица, включително и от правосъдието.
Предложението – „България по нов проект“- Президентска република с двукамарен парламент, правителство, оглавено от президента и независима съдебна система с Висш съдебен орган – Върховния съд, е осъществимо:
* по инициатива на сериозна политическа партия, която реално преследва национални интереси;
* предварителен публичен дебат и външно консултиране;
* избори за Велико народно събрание в близко време;
* нова конституция, приета от Велико народно събрание (чл. 158 от Конституцията – 1991г.), като активна работа по подготовката на текстовете (на новата конституция) се възложи на екипи от експерти, включително външно консултиране, започне от сега.
Без нова Конституция и ВНС (но първо през крайно усложнените процедури по свикването на ВНС и приемането на новата конституция) не могат да се извършват радикални реформи в трите вида власти законодателна, изпълнителна и съдебна.
Нова конституция и ВНС – основен лозунг !
Горното твърдение се основава на чл. 158 във връзка с чл. 153 от Конституцията – 1991г. „В правомощията на Велико народно събрание са: „Приема нова конституция …, Приема промени във формата на държавно устройство и на държавно управление и др.“
За да не се злоупотребява с властта, трябва власт да спира власт. Ето защо е необходимо новата конституция задължително да отговаря на най – важният принцип – трите вида власти – законодателна, изпълнителна и съдебна да се контролират взаимно и по този начин да се постигне изключително важният баланс на властите.
В новата конституция задължително да се включи следният текст – поправки в конституцията се приемат с две трети от гласовете на двете камари. (Раздел Велико народно събрание се заличава).
Други важни фактори :
* Журналисти и медии, като четвърта власт и двигатели на социалния прогрес, е необходимо да станат съпричастни и инициатори за популяризиране на събитията за реализация на горепосоченият проект;
* Гражданското общество, съставено от множество заинтересувани и организирани групи с различни гледни точки и каузи, е необходимо да участва активно за осъществяване на предложенията – „България по нов проект“;
* Когато живеем всеки за себе си не можем да имаме големи успехи:
* България се нуждае не от противопоставяне, а от помирение и обединяване на нацията по решаването на основните проблеми:
* Друг път за излизане от перманентната всеобща криза в България няма!
* Твърденията, че нова Конституция Велико Народно събрание, избори, президентска република с двукамерен парламент …. днес не се вписват в дневния ред на обществото …. няма финансови средства, както и други „мотиви“ не са състоятелни.
Какво още е жизнено важно да се осъществи чрез „България по нов проект“, по инициатива на изпълнителната власт?
 
1.5. Научно техническа и икономическа стратегия за 20 години

„Новите технически средства за автоматизация и авангардните технологии придобиват много голямо значение за повишаване на производителността на труда, за производството на конкурентоспособни изделия и услуги. Ето защо почти всички напреднали индустриални страни преструктурират своя технически, технологичен и останалия кадрови потенциал към ефективни области като биотехнологиите, изкуствения интелект и други, като създават необходимите предпоставки за тяхната реализация, включително дългосрочни планови, юридически и други нормативни документи.“ /стр. 238/
Всеизвестно е, че „Производството на промишлена и друга продукция на база съвременни технологии чрез дългосрочно планиране и външния износ са гръбнака на икономиката, а икономиката основно осигурява финансови средства на държавния бюджет“- основен източник за здравеопазване, образование, отбрана …/стр. 236/.
България след 1989 год. /вече 26г./ няма стратегии в различни области т.е. дългосрочни политики, утвърдени с нормативни актове за изпълнение.
Забави се прехода и интеграцията на икономиката на България с икономиките на напредналите държави от ЕС.
„Ето защо е необходимо по инициатива на изпълнителна власт на България, и частния бизнес, като начало да разработят концепции и прогнози за отделните отрасли и общини на база нови технологии за 20 години, като се използват експерти (независимо от партийната принадлежност), външно консултиране, публичен дебат и чрез законодателния орган се утвърди задължителна научно – техническа и икономическа стратегия (бъдеща структура на икономиката) на България и механизъм, който задължава всички правителства през въпросния 20 – годишен период да изпълняват приетата научна и икономическа стратегия.
В стратегиите да се заложи на научните изследвания, производствата и услугите, в които България ще стане една от много добрите, например в информационните технологии, земеделието, научните изследвания в медицината, туризма или други области, които носят по – голям процент брутен вътрешен продукт, поминък на населението, ограничават емиграцията и обезлюдяването на страната. (стр. 236-237).
„Дългосрочните национални, отраслови и териториални стратегии ще позволят в бъдеще гъвкаво да се маневрира с научния, техническия, икономическия и останалия потенциал на България, като се съсредоточи в приоритетните производства и услуги, оползотворяване знанията от минали периоди, генериране на нови научни знания и идеи и прилагане на максимално ефективни технически, технологични и организационни решения“. /стр. 238/
С разработването на ясни интеграционния стратегии (вкл. и средносрочни – 3 – 5г.) и иновационни политики, България ще може да се възползва най – добре от Европейските инициативи и средства за насърчаване на конкурентоспособността и иновациите.
След 1989г., особено след 2007г. (вече България в ЕС) всички българи са в очакване на голяма и бърза промяна „Отгоре“ към по добро във всичко т.е. в очакване на Годо. А Годо все не идва. Но кой е Годо ? Имали го изобщо? Според Бекет Годо не идва защото реално не съществува и очакванията са напразни.
„В очакване на Годо“ – Една от знаменитите драматургични творби на всички времена, автор Самюел Бекет, получил Нобелова награда за литература. Представител на театъра на абсурда.
Извод: Време е българите, както всички предприемчиви нации за всичко да разчитат на собствените си сили и умения.

1.6. Дългосрочно сътрудничество и конкуренция между държавата, държавния и частния бизнес.

„Необходимо е дългосрочно сътрудничество между държавния и частния бизнес (предимно големи частни фирми) за научни изследвания, приоритетни производства и услуги (чрез конкурс) при взаимноизгодни икономически условия и решения на основата на консенсус, като държавата осигури финансиране (поетапно) на научни изследвания, данъчни облекчения, инфраструктура и др., а останалите частни фирми (големи, средни и малки) да имат свободата и инициативата самостоятелно да създават и реализират стотици стратегиите, както и стремеж от двете страни (държавния и останалия частен бизнес) да са в постоянна конкуренция“ (стр. 237).
При горепосоченото сътрудничество е необходимо да се постави акцент и на задължителна взаимовръзка между бизнеса и науката.
Ще посочим част от основанието за предложение за научна, техническа и икономическа стратегия по инициатива на изпълнителната власт и частния бизнес:
* „Капитализъм – …. Държавата запазва монополното си право на собственост върху особено важни отрасли и на намеса за регулиране при нарушения на равномерното развитие“(25, С. 507. Тук и в последващото изложения 25 е от списъка на литературата към горепосочената книга, а с. 507 страницата на литературния източник “);
* Франклин Рузвелт президент на САЩ от 1933 – 1945г. Той е президент непосредствено след световната икономическа криза 1929- 1933г. Сред най-големите постижения на Фр. Рузвелт, известни като „Новия курс“е разширяване на ролята на правителството в управлението на икономиката,повишаване контрола върху компаниите с цел опазване на околната среда, опитите за спиране на корупцията, създаване на контрол на фондовия пазар, социални програми и други;
„Новият курс“ възприема и прилага част от икономическите теории на Джон Кейнс;
* Джон Кейнс /1883- 1946г./Джон Кейнс се смята за основоположник на модерната микроикономика, както и за най- влиятелния икономист на 20 век. Според Джон Кейнс търсенето – потреблението е основа на разширение на производството. Той поддържа тезата за интервенция на правителството чрез използване на финансови и монетарни мерки с цел да смекчи икономическата рецесия, т.е. стимулиране на икономиката с помощта на държавата;
* Глобалната икономическа криза 2007г. предизвиква възраждането на Кейнсианството. Кейсианството е част от икономическите политики на американския президент Барак Обама – подпомагане на финансови и застрахователни институции със финансови средства.
* Държавата, фирмата, предприятието …, за да функционират ефективно, е необходимо да имат перфектно планиране, отчитане, контрол, анализ и регулиране.
* „Покровителствената защитна функция, която държавата винаги е упражнявала в развитието на японската икономика (в държавния и частния сектор), продължава до наши дни“ (56, с. 79);
* Държавната собственост също като частната собственост може да бъде ефективна, например: Австрия поддържа икономика на благоденствие, като по голямата част от индустриалните й активи са държавна собственост през последните 60 години.
„….. в далечна перспектива ……. идеалът ще ръководи материалния свят“ Франсис Фукуяма.
* Напредналите индустриални страни работят по дългосрочни програми за развитие, например Германия до 2030г., САЩ Китай и др. – до 2050г.

1.7. Международно коопериране с напреднали индустриални страни.

Необходимо е „Международно коопериране с напреднали индустриални страни – САЩ, Япония, водещи страни от ЕС – Германия, Франция, Италия, … както с Китай, Русия и др“. (стр. 237)
Кооперирането може да намери израз, например, с :
* Германия – фундаментални изследвания, чрез съвместни фирми, като се използват:Научния потенциал на институтите на Българска академия на науките, висшите учебни заведения, други институти и лаборатории;Новодоставеният в България, уникален за Източна Европа, суперкомпютър IBM – Blue Gene /р с 8192 микропроцесора, който може да работи върху задачи от ядрена физика, молекулярната биология, медицината и други области;
* Франция – най- добрия Европейски модел в областта на земеделието;
* Япония – изнасяне на различни производства от Япония и създаване на заводи в България за тези производства, така например с фирма НЕК (Ниппон електрик), която произвежда полупроводници в Ирландия и Шотландия. През 1986г. в САЩ има 545 японски завода с повече от 100 хил. американски работници;Специализиране в производството на част от техническите средства за автоматизация, например: С фирмата „Фанук“ за промишлени роботи и „Фуджицу“ – за електронноизчислителна техника и други, включително съвместни проекти за гъвкави автоматизирани производствени системи (ГАПС), внедряването им в България и износ в балкански и други страни.
* Други форми на взаимноизгодно сътрудничество с останалите страни съобразно националния интерес.

1.8. Ръководители на научно – техническия прогрес и други области

„Ако приемем твърдението, че прогресът на напредналите индустриални страни се основава на научно- техническия прогрес и, че кадровият потенциал на една нация е решаващ фактор за просперитета на една страна, тогава следва научно – техническия прогрес на всички нива да се ръководи компетентно от хора с голяма ерудиция, като системно се търсят нови форми за избор на кадри и усъвършенстване на управлението му, включително и в малки държави.
Една от тези форми е:
* набиране на талантливи студенти от елитни университети за участие в конкурси за назначаване в Българска академия на науките, други научни звена, Министерство на финансите, Министерство на икономиката, други държавни учреждения, организации и частни фирми. Класираните и назначените талантливи студенти в горепосочените субекти в продължение на 15- 20 години, получили висока квалификация, в различни области, притежаващи делови качества, едва тогава да им се предлага ръководна работа във високите етажи на властта- законодателна, изпълнителна, съдебна система, ръководители на политически партии, мениджъри, на структуроопределящи предприятия, корпорации, фирми, други ръководни длъжности“.
„Необходимо е ръководителите на всички нива, естествено и останалата част от нацията още като деца да получат възпитание включително и на база „Десетте Божи заповеди“ (в семейството, храма, и училището в последствие и на работното място) на морал, знание и дисциплина“.
Препоръчително е „младото поколение да тръгне по пътя на идеализма“ със стремеж – постигане съвършенство, включително и на обществото, а не по пътя на материализма характерен с егоизъм и користолюбие.
В тази връзка с много голямо значение е реализирането на Единна държавна програма за високо морални качества (стр. 235)

1.9. Единна държавна програма за високо морални качества

„Необходимо е да се постави акцент и върху значението на моралните ценности за развитието на българската нация, например чрез реализиране на Единна държавна програма за високо морални качества – искреност, честност, откровеност, почтителност, лоялност, колективизъм (всички българи единни за националния интерес), преданост към българската държава и фирмата, в която работим и издигане на техния престиж.“ (стр. 236)
Към предложената програма да бъдат поканени за включване Светия синод и ръководствата на останалите религиозни общности с цел през следващите 20 год. възстановяване, а в някой населени места създаване (на етапи) на нови религиозни училища и хорове за деца към храмовете, както и други мероприятия за възпитание, например: Въвеждане в държавните и частните училища предмет за задължително изучаване (а не като свободно избираем предмет) на различните видове религии.
Заключение
„Президентска република с двукамарен парламент, правителство оглавявано от президента и независима съдебна система с висш съдебен орган – Върховния съд, Европейско законодателство, научно – техническа и икономическа стратегия на база авангардни технологии, положително взаимодействие между държавата, частния бизнес и държавните предприятия на база националния интерес, активно международно коопериране с напреднали индустриални страни, Единна държавна програма за високо морални качества на българската нация, много сиво вещество, умение да се рискува, голямо трудолюбие, дисциплина и лоялни взаимоотношения с контрагентите, представляват основата, върху която е необходимо да се развива бъдеща просперираща България“. (стр. 239).
Единствено на младото поколение интелигентни българи, получили висшето си образование и специализирали у нас и в напредналите индустриални страни с необходимия професионален стаж, както и останалата част от младото поколение, изпълнени с родолюбиви възрожденски чувства, принадлежи правото и голямата историческа роля и отговорност , независимо от необходимите финансови средства, труд и време да създадат в близко време основите на новото европейско начало на българската държава, по нов проект.
България изпълнила гореизложените предложения ще отговаря и на изискванията за членство в Съединени Европейски щати (СЕЩ) най – перспективното и правилно решение за държавно устройство на Европа.

ПП:
В статията „… Младото поколение да тръгне по пътя на идеализма…“ е виждане на Йордан Йорданов (през 1945г.) , а „Необходимо е ръководителите …. естествено и останалата част от нацията още като деца да получат възпитание включително и на база „Десетте Божии заповеди“… е виждане на д- р Данчо Йорданов (през 1974год).

2. Европа по нов проект

Относно бъдещето на Европа интерес представляват вижданията на световно известните геополитолози Бжежински и Фридман:
* „Ръководителите на „Европейската общност за производство на стомана и въглища“ от 50-те години, още тогава я възприемат, като основа на една бъдеща Европейска федерация“.
* „Подобна федерация би разрешила също така и Германския проблем, интегрирайки Германия с Европа… „ (стр. 174, Джордж Фридман, кн. „Следващите 10 години“, НСМ МЕДИЯ, София, 2011г.)
* „… Само една Европа, обвързана с Америка е всъстояние да се насочи уверено на Изток ангажирайки Русия в исторически близки отношения“.
* … „Европа продължаваща да бъде съюзник на Америка, може всъщност да се превърне в играч от глобално значение“ (стр. 208:215, Збигнев Бжежински, кн. „Стратегическа визия“, Обсидиан, София, 2012г.)
Както в Европа, така и в останалата част на света върви процес на децентрализация и активизиране на национализма /характерен за XVIIIв./ Ето защо е необходимо ЕС по нов проект (вариант за обсъждане) да се противопостави на горепосочената тенденция чрез ревизиране, отказване от договора от Маастрихт (1992г.) и Лисабонския договор (2007г.), възстановяване идеята за Европейска конституция (2004г.) и поетапно обединяване на Европа чрез създаване на Съединени европейски щати (СЕЩ) на федерален принцип на база съществуващия ЕС, при обща външна и отбранителна политика: единна парична единица: равнопоставеност на държавите, без „На две скорости“: еднакви тавани на държавен дълг, спрямо БВП, бюджетен дефицит, строг финансов надзор…, използване досегашните постижения на ЕС и опита в отделни области на най-добрите държави в ЕС, а не ЕС да продължава да съществува предимно като Зона за свободна търговия.
Обединяването на Европа, чрез създаване на СЕЩ, реално може да се осъществи по инициатива на ФР Германия, като една от водещите икономически сили в света (4- то място по БВП) и безспорен лидер на Европейските държави, който ангажимент и голяма отговорност ще доведе до успех на Европейската интеграция, основана на Върховенството на Закона.
Възможно е в перспектива бързо разрастващите се и конкурентни Азиатски пазари – Китай, Япония, Индия …. Също да предизвикат и ускорят образуването на СЕЩ.
На Запад след многовековна борба с авторитаризма са се появили ценностите на демокрацията, свободата, равенството и светската държава.
Необходимо е за в бъдеще тази борба да продължи още по активно за да бъдат „изнесени“ и приети, макар след известно време (за жертване суверенитета и самосъзнанието) горепосочените ценности и от останалата част от света.
С обединяването на Европа чрез СЕЩ Европа по- бързо ще си възвърне господстващата сила и влияние в света от XIX и ХХ в. и през XXI век ще утвърди своя нов модел за подражание.

ПП:       Европа
– площ около 10 млн.кв.км., в т.ч. ЕС покрива над 4 млн.кв.км.
– население 713 млн.души (10 % от световното население), в това число Е.С. 500 млн.души (7 % от световното население).
Ако Европа се обедини , става трето по големина население в света след Китай и Индия, с перспектива за една от глобалнита сили.

3. ООН по нов проект

Според Бжежински виден геополитолог: „Днешния свят … изпитва потребност от нещо, стоящо над националната държава, за да установи всеобщия мир … да разпространява навсякъде плодовете на науката и техниката … Всичко това може да бъде постигнато …, ако националните държави бъдат поощрени да си сътрудничат в контекста на една по-голяма общност…
За да се институционализира възникването на подобна глобална общност, би трябвало да се развият нови форми на сътрудничество: тристранни отношения между трите най-богати и демокротични групи държави в света – Европа, Америка и Източна Азия (най-вече Япония): тези отношения трябва да се разгръщат през Обединените нации … Единствено в … Обединените нации (ООН) могат да бъдат колективно поставени проблемите на човечеството …, а с преобразуване на нейната структура, тя да стане по-адекватна на реалностите на глобалната власт…“(стр.223:226, Збигнев Бжежински, кн. „Извън контрол, Глобален безпорядък в навечерието на ХХІ век“, Обсидиян, София, 1994г.)
Днес може да се предположи, че в бъдеще няма да има една държава свръх сила в света или група от няколко големи държави, която би си присвоила правото да решава регионални и други спорове.
Предвид горепосоченото предположение е разумно и наложително увеличаване пълномощията на ООН.
В бъдеще единствено ООН да решава с надеждата по-успешно глобални и регионални проблеми на планетата Земя и човечеството.
 
3.1. Глобализация

Днес един такъв особено актуален проблем от глобално значение за решаване е глобализацията.
Ще си позволим да припомним накратко характерните черти на глобализацията, като многоразмерна съвкупност от обществени процеси и улесним читателите (ако желаят) да оформят и изразят собствена позиция за увеличаване пълномощията на ООН и отговорим на кардиналния въпрос има ли основание включването на глобализацията в прерогативите на ООН?
Определение: „Глобализацията е процес на интеграция на световната култура, икономика, инфраструктура чрез транснационални инвестиции, бързо развитие на комуникациите и информационните технологии и въздействие на силите на свободния пазар върху регионалните и националните икономики“ (стр.277, Българска енциклопедия, БАН, изд. „Труд“, София, 2007г.)
Историческите корени на глобализацията са предмет на много спорове. Едни учени твърдят, че глобализацията съществува от 3 хилядолетия пр.н.е.
Други, че началото е ХХ в.,  например Картата от 1901г. на Източната телеграфна компания на САЩ с нейното подокеанско телеграфно окабеляване е пример за модерна глобализираща технология.
Други твърдят, че е от края на ХХ в. с активизиране на международното икономическо сътрудничество, създаването на транснационалните корпорации, появата на новите научно-технически постижения, например Интернет. Днес Интернет е най-доброто средство за бърз достъп до информация и отлично символизира глобализацията.
 
3.2. Политически измерения на глобализацията
Измененията се отнасят до разширяването на политическите взаимоотношения в целия свят.
В резултат на глобализацията правителствата на държавите срещат трудности поради ролята и дейността на международните организации, които нарушават в известна степен техния суверинитет. Международните организации предимно са: СБ (Световната банка), МВФ (Международния валутен фонд), СТО(Световната търговска организация)…
 
3.3. Икономическо измерение на глобализацията
Измеренията се отнасят до разпространението на икономическите взаимоотношения в целия свят.
Либерализация + интеграция на пазари = глобализация.
Икономическото измерение на глобализацията се изразява в завишаване ролята на СБ, МВФ, СТО …
 
3.4. Глобализация на финансовата система и световната търговия
През втората половина на ХХ в. електронната търговия чрез търговските центрове и финансовите пазари се реализират в целия свят и имат постоянен характер. Интернационализацията на търговията се осъществява едновременно с либерализацията на финансовите сделки.
 
3.5. Културни измерения на глобализацията
Измеренията се отнасят до разширяване на културните потоци в целия свят. Тя допринася в значителна степен за промяна в съзнанието на хората. Културните потоци се ръководят от медийни корпорации, като се базират на високи комуникационни технологии.
Тук с голямо значение са езиците и тяхното съхранение – английски, немски, френски, испански, китайски… В бъдеще броят на езиците е с тенденция на намаление.
„Глобализацията е преди всичко разрушаване на защитения национален пазар. Падат митническите бариери. Инвестициите, производството и потреблението се интернационализират … Транснационалните компании искат свръхпечалби на нерегулирания глобален пазар … В “Богатството на народите“ Адам Смит подчертава значението на двата основни механизма, чрез които се реализира свободния пазарен обмен – моралните ценности на общността, реда и закона, налагани … от държавата, като общозадължителни норми на пазарно поведение …“. (проф. Огнян Минчев – политолог, Ръководител катедра политология в СУ „Кл. Охридски“ и директор на Института за регионални и международни изследвания, София).
Неолиберализма е течение в политическата икономия през 30-те години на ХХ в., възраждащо либерализма на А. Смит (1723 -1790) и Д. Рикардо (1772 – 1823), които разглеждат пазара като равновесие между предлагане и търсене. Неолиберализма е пряко свързан с глобализацията и е за пълна свобода на монополите, на конкуренцеята и ненамеса на държавата и стопанството. За разлика кейнсианството е за интервенция на държавата в стопанството чрез финансови и монетарни мерки. Кейнсианството се наложи като най-добрата стопанска система през ХХ в. Днес кейнсианството също намира приложение.
 
3.6. Глобалисти и опоненти
Глобалисти са предимно бизнесмени, политически ръководители …
Според глобалистите глобализациятае в полза на цялото човечество. Опоненти на глобализацията са интелектуалци, селски дейци… Голяма част от тях се определят предимно като партикуларисти, друга част като универсалисти протекционисти…
Губещите от глобализацията са индустриалните и други работници, собственици на дребен бизнес…
Спорът между глобализма и неговите опоненти се реализира на практика чрез протести, организирани през 2000 г. във Вашингтон, Прага … През 2001г. в Давос, Лондон, Генуа и други градове.
Опонентите на глобализацията са против неолибералния характер на глобализацията, свободната търговия, многонационалните корпорации… Считат, че глобализацията ще доведе до загубване на националното самоопределение и култура, още по-голямо неравенство, до по-голяма безработица и екологична разруха.
Опонентите предлагат преразглеждане по същество на цялото съдържание и управление на глобализацията.
 
3.7. През ХХІ в. планетата Земя и човечеството са изправени пред много сложни предизвикателства, които са елементи на глобализацията, например:
– Унищожаване на биоразнообразието.
Специалисти предричат, че след 50 – 60 години ще изчезнат голяма част от растителните и животинските видове.
– Глобално затопляне
През последните сто години глобалната температура се е увеличила с над един градус. В бъдеще с увеличението на средната температура и топенето на полярните ледове ще се увеличат океонските и морските нива, наводнят и пострадат голяма част от крайбрежните зони.
– Неконтролираният прираст на населението (Ограничаване на произволното възпроизводство на населението)
Прираста на населението е особено голям в Азия и Африка. В известна степен това може да се свърже и с твърденията на Томас Малтус (1766 – 1834г.), че „… съществуват вечни естествени закони за населението, според които хората се размножават в геометрична прогресия, а средствата за съществуване в аритметична прогресия“. В резултат на свръх големия прираст на населението естествено възникват проблеми с неговото обедняване и изхранване. Това важи особено за страните, които разчитат изхранването на населението предимно със земеделски продукти собствено производство.
Мигрантските кризи в по-голямата си част също са следствие на свръхголемия прираст на населението.
За мигрантите могат да се посочат следните твърдения:
Мигрантите от Азия и Африка:
– не могат да бъдат напълно интегрирани, например в Европа, с изключение на малка част, тъй като са много религиозни, консервативни и кръвно свързани с друга култура още от детска възраст. Ето защо стремежа на всяка държава (особено в Азия и Африка) е да повишава стандарта на живот на своя народ, за да бъде ограничен по естествен път мигрантския процес и привеждането му в нормални граници;
– могат да решат частично демографския проблем в държавата, която ги е приела. Генералното решение на демографския проблем е преди всичко в ръцете на държавата и то предимно чрез материално стимулиране на семейните двойки. При стихийното, безразборното нахлуване на мигранти в различните държави, в същите възникват трудно преодолими проблеми, свързани с тяхното настаняване, изхранване, здравеопазване, образование, нови работни места, изграждане на стени по границите, нови центрове за прием на мигранти…
Пристигналите мигранти неволно създават напрежение сред местното население и условия за активизиране дейността на популистките партии, които предлагат национализма и провалят в значителна степен постигнатото в областта на федерализма, какъвто е случая например в Европа през 2015г. Бежанците и разселените хора по света, бягащи от обедняване, включително и от конфликти през 2015г. са 65 милиона, приблизително 50% са деца.
 
– Намаляване на икономическото неравенство между развитите и развиващите се страни
От много проучвания се констатира, че съотношението на доходите между най-богатите и най-бедните страни системно нараства в полза на богатите страни. Това явление е особено характерно за последните 25 години.
През 2015г. в света са живели 2 473 милиардери, които контролират 3,9 на сто от богатството на планетата. Притежават над 7,7 трилиона долара.
1/3 са от Европа 806 д. (души) – 2,3 трилиона долара. Северна Америка 628 д. – 25% от богатствата. Азия 645 д. – 1,7 трилиона долара. Африка 41 д. – 98 милиарда долара. 70% от милиардерите са с бакалавърска степен, 22% са с магистърска степен и 8% са доктори на науката (mediapool.bg, 8.VIII.2016г.)
Субектите, които изобретяват, внедряват и експлоатират новите технологии естествено е да получават по-голям относителен дял от общия доход от глобализацията, но при новия проект и управление на глобализацията, изграден на база справедливостта е наложително и потребителите – купувачите на глобалния пазар също да получават много повече отколкото при стария проект на глобализацията, защото са съществено важен фактор за увеличаване на икономическия растеж.
Глобализацията обхваща освен до тук посочените и други области на обществения живот – науката, сигурността, производството …
 
3.8. На база кратката характеристика на глобализацията могат да се направят следните по-важни констатации:
– Глобализацията е с бъдеще благодарение на пазарите, които са с постоянна тенденция на разширяване и динамиката на технологиите, която не може да се спре;
– Глобализацията е резултат от постоянно увеличаващата се производителност на труда и максималното желание на компаниите за увеличаване нормата на печалбата, използвайки технологиите, капиталите и пазарите;
– В глобализацията с най-голямо значение са големите държави поради техния голям икономически, финансов, научно-технически и военен потенциал.;
– Глобализацията променя политиката, икономиката, културата … В тази връзка веднага възниква първия въпрос, например идва ли краят на традиционните партии, когато днес популистките партии печелят избирателните гласове и дали те са в състояние да предложат и реализират по-ефективна правителствена политика в дадена държава?;
– При глобализацията е неолходимо „… възстановяване ролята на държавата като субект на ефективни публични политики и стратегии, насочени към промени в полза на обществения интерес … В прехода към едно отворено общество като възможни баланси между пазара, държавата и гражданското общество, което ще възкреси политическия дебат и ще възроди различни подходи към политиката“ (проф. Огнян Минчев – политолог);
– Международните договори за опазване на околната среда са едно добро средство срещу екологичната катастрофа, както и новия проект на глобализацията е твърде голяма надежда за нов, по-справедлив глобален ред, но поради липса на институция над всички държави, изпълнението им остава без достатъчен контрол и търсене на отговорност при неизпълнение на задълженията от отделни субекти;
– Глобализацията е задължително да се използва като най-важният инструмент за реализиране на нов световен ред;
– Младите хора, които са бъдещето на отделните нации предпочитат да живеят в глобален свят, но са длъжни да възприемат традициите, културата … на държавата, в която пребивават.
 
3.9. Позиции на геополитолози, президенти и специалисти относно усъвършенстване на световния ред
– „САЩ ще трябва да проявят настойчивост и търпение при създаването на конструктивни отношения с Русия и Китай. САЩ вече не са висша сила в световен мащаб, но и нито една от другите основни държави също не е такава сила. Вошингтон трябва да стане инициатор на прпомяната в баланса на световните сили“ (Збигнев Бжежински, ст. “Към новото световно преустройство“,www.mediapool.bg, 21.IV.2016г.).
– „… на онези нации, които са срещу нас (САЩ) … нека никога не се страхуваме да преговаряме. Същностните проблеми, пред които днес е поставен светът, не подлежат на военно решение“ (Джон Кенеди (1917 – 1963г.), президент на САЩ, кн. „Мисли, речи….“, изд. „Фама“, 2006г.).
– Едно, наистина перспективно виждане още преди около 230 години – „Един ден, по прпимера на Съединените щати на Америка ще възникнат Съединените Щати на Европа“ (Джорж Вашингтон (1732 – 1799г.), Първия президент на САЩ).
– Либералната демокрация от Западен тип поставя на първо място четирите идеи: Човешки права, Либерализъм, Индивидуализъм, Пазарна икономика.
– Китай без да премине през либералната демокрация от Западен тип зае второ място в света по брутен вътрешен продукт (след САЩ).
– Днес в ООН има регистрирани 192 държави членове, от които няколко предимно големи държави в различни периоди едностранно или със своите сателити със сила преразпределят част или части от света като се борят неуморно за територии и власт и създават напрежение в различни региони на света.
В по-далечно бъдеще светът не трябва да живее дори и в локални войни!
– Примери от историята за господство над целия свят е била амбицията на Чингиз хан (1155 – 1227г.) … Римската и други империи … на Хитлер (1889 – 1945г.), но те винаги са завършвали с неуспех, тъй като империите в крайна сметка се самоунищожават.
Днес големият проблем пред ООН и всички държави е как да се възспрат Хитлероподобните?
 
3.10. На база констатациите относно глобализацията и позициите на геополитолози, президенти и специалисти за усъвършенстване на световния ред могат да се систематизират следните по-важни предложения:
– Организиране на Международна конференция за реформиране на ООН по нов проект (Вариант за обсъждане). Конференцията е наложително да се организира в близко време по инициатива на една голяма държава и би се постигнал глобален политически консенсус между част от останалите големи и оптимален брой средно големи и малки държави – представители от отделните континенти.
Ако желае и настоящето ръководство на ООН може да инициира горепосочената конференция.
– Реформиране на ООН по нов проект (Вариант за обсъждане) и се оформи като авторитетен върховен орган, институция над всички държави с пълномощия да решава глобални и регионални проблеми на човечеството и осигурява глобалната сигурност, като разполага с необходимиа диптломатически и военен ресурс. Реформирането на ООН е наложително да се извърши през първата половина на ХХІ век.
Досегашната практика в ООН с участието само на големи държави, например в СС (Съвета за сигурност) 5-те постоянни членове, не дава най-добри резултати.
Държавите – представители на отделните континенти в Международната конференция и ООН по нов проект биха били най-ефективния вариант, условие за вземане на относително най-обективните и справедливи решения на глобалните проблеми на човечеството в зависимост от разнообразните интереси на държавите с цел постигане благоденствие на цялата планета, но в зависимост от положените умения и труд от отделните държави…
– За успешното практическо осъществяване функциите на реформираната ООН и необходимо:
– Актуализиране на устава и преструктуриране на ООН, например на СС, който да стане двукамарен, като се включат нови постоянни членове. Германия, Япония, Индия …и оптимален брой средно големи и малки държави – представители на всички континенти. Ришенията в СС да се вземат с 2/3 от гласовете на двете камари без право на „Вето“. Сега правото на „Вето“ на СС реално блокира голяма част от предложените проекто резолюции, най-вероятно поради политически, икономически и други интереси.
Подобни подобрения могат да се направят и в останалите организационни структури, за да стане дейността на ООН още по-ефективна, например както хуманитарната дейност;
– На ръководни длъжности в ООН да бъдат назначавани с конкурс лица много преди пенсионна възраст до един и по изключение до два мандата;
– Включване на глобализацията в прерогативите на ООН, като изключително право за обсъждане, решение и контрол с първостепенно значение. Предложението изглежда абсурдно, но това е само на пръв поглед…
– САЩ, ЕС (Европейския съюз) … да имат инициативата в близко време да предложат нов проект на глобализацията като вземат под внимание досегашните резултати от приложението на глобализацията, преразгледат нейния неолиберален характер, предявените искания от Световния икономически форум в Давос и желанието на останалите опоненти. В новия проект на глобализацията да се заложи използването на механизмите, чрез които се реализира свободния пазарен обмен – моралните ценности на общността, реда и закона, налагани от държавата като общозадължителни норми на пазарно поведение.
С новия проект на глобализацията, приет в ООН ще се постигне нов глобален ред на база спрпаведливото разпределение на глобалното богатство между големите, средноголемите и малки държави и намаляване на икономическото неравенство между развитите и развиващите се страни;
– Военно промишлените комплекси, комуникационните гиганти, медийните конгломерати, биотехнологичните и другите големи компании е наложително да вземат активно учасите при създаването и реализирането на новия проект на глобализацията и направят желания от опонентите компромис;
– Държавата при глобализацията е задължително да си запази контрола върху здравеопазването, образованието, културата, инфраструктурата, сигурността, включително създаване на благоприятни условия за съществуването на профсъюзното движение, привличане на инвеститори и повишаване стандарта на живот на своя народ със стремеж, сравним с този на прогресивните демократични страни. Осигуряване на нейния суверинитет включително от наднационалните компании, безспорно с известно намаление на част от досегашните класически функции, както и запазване на нейната религиозна идентичност.
– Реформираната ООН:
         – да съдейства на държавите за задължително получаване на възпитание на всяка нация още като деца на морал, знание и дисциплина чрез въвеждане в държавните и частни училища предмети за задължително изучаване (а не като свободно избираеми ппедмети) на морални ценности и на основните видове религии;
– да предложи на държавите мерки (включително регламент) и осъществява контрол за ограничаване на мигрантите, както и създаване на зони за сигурност за предпазване от стихийно, безразборно нахлуване на мигрантски потоци, тъй като заплахата от нахлуване на мигрантите днес е непосредствена, а в бъдеще вероятно с постоянен характер;
– да въздейства на държавите да включат в бюджетите си финансови средства за задължителен преглед и трайно лечение на психично болните. Днес по света има 450 мил. души психично болни (www.mediapool.bg, 10.Х.2016г.). Същите представляват сериозен източник на непредвидима агресия;
– да предложи на богатите страни да финансират мероприятия за създаване на условия за задържане на мигрантите в държавите предимно от Азия и Африка, които са най-голям източник на мигранти, както и богатите страни да приемат по-голям брой мигранти в своите страни;
– да планира и регулира придвижването на мигрантите при нормални условия в различните държави, като мигрантите са задължени да се интегрират в националната държава, която ги е приела и не правят опит да налагат друга култура;
–  задължава държавите да въведат решенията на ООН в сила, като упражняват системен контрол и търсене на отговорност при неизпълнение на задълженията по договори срещу екологичната катастрофа, новият проект на глобализацията, други важни договори и в правото на ООН при отказ за принудително прилагане (на решенията);
– като институция над всички държави не е световно правителство;
            – би била способна да реализира в значителна степен нов ред на планетата Земя, при който решенията се вземат на база обективността и справедливостта, които поддържат реда в обществото;
– За държавите, които уреждат различията помежду си със сила е задължително да има правни забрани въз основа на международни правни стандарти за прилагане от Международен съд. При спазването на върховенството на закона да има равнопоставеност – еднакво задължение, както на малките, така и на големите държави;
– Други предложения към по-добро бъдеще.
3.11. От дейността на реформираната ООН по нов проект би си получил следния предполагаем благоприятен резултат:
Постигане чрез умереността да се управлява света; Ограничаване големите държави от имперски амбиции и съперничества за повече територии и власт; Намаляване броя на локалните войни и прпотивоборства на етническа основа; Премахване на международните схеми за корупция, включително офшорни финансови центрове за данъчни прикрития на корпорации и богати лица; Изкореняване на тероризма; Осъществяване контрол върху приръста на населението и опит за регулиране; Придвижването на мигрантите да се планира и регулира; Справедливо разпределение на глобалното богатство; Положителни решения в областта на екологията; Разрешаване проблеми от културно, икономическо, социално и хуманитарно естество; Утвърждаване на свободата, демокрацията, човешките права, научно-техническия прогрес, както и на останалите елементи на глобализацията; Гарантиране на всеобщ и дълготраен мир.
При съзнателно отношение и чувство за отговорност от ръководството на ООН по нов проект и правителствата на демократичнити държави съществува голяма вероятност същите да положат грижа на добър стопанин на планетата Земя, като поставят нещата в ред в полза и на бъдещите поколения.
Една от целите на настоящата статия е да съдейства и предизвика дискусия за създаване на:
* Нова България – президентска република с двукамарен парламент, правителство, овладяно от президента и постигане на резултати по основни показатели на средно европейско ниво;
* Нова Европа – приемане на най-модерната и демократична форма на държавно устройство и на държавно управление Съединени европейски щати и изграждането й като една от глобалните сили;
Нова ООН – реорганизирана в институция над всички национални държави способна единствена да решава успешно глобални и регионални проблеми през ХХІ век.
                                    *  *  *  *  *  *  *  *  *
Най-сърдечно благодаря на основателите на този сайт за това, че имам възможност като обикновен гражданин (след 85 години впечатления) да изразя свободно позицията си по различни проблеми в ст. „България, Европа и ООН по нови проекти“.
 
С уважение, Авторът

                                   *  *  *  *  *  *  *  *  *                  
               
Горан Йорданов, Главен Експерт по финансово-счетоводни въпроси

Роден на  18 юли 1931 г гр.Варна

Образование: Висше икономическо, Икономически университет Варна
Допълнителни квалификации:
– фирмено обучение IBM branch Vienna,Austria
– Център за ръководни кадри София
Работил над 20 г. като проектант на автоматизирани системи за управление на база ЕИМ
и ръководител на Научен Център по единна система за социална информация’
Дирекция  “Проектиране-Програмиране-Внедряване към Териториален изчислителен център и
Ведомствен изчислителен център Варна.
Автор на книгата “Научно-технически постижения на база ЕИТ във Варна, България и напредналите индустриални страни,
статии в списание “Научен център по ЕССИ”,
                                         *************